﻿Кълна се в Деня на възкресението.
И кълна се в многоукоряващата [се] душа.
"Нима човек смята, че Ние не ще съберем костите му?"
Наистина Ние можем да възстановим и върховете на пръстите му.
Ала човек упорства в греха си
и пита: “Кога е Денят на възкресението?”
"Тогава, когато погледът се заслепи"
"и луната се затъмни,"
"и слънцето, и луната се слеят,"
човекът ще каже в този Ден: “Накъде да се бяга?”
Ала не! Няма убежище.
При твоя Господ в този Ден е местопребиванието.
Човекът в този Ден ще бъде известен за ранните си дела и за късните.
"Да, човекът сам за себе си ще е свидетел,"
дори да дава извинения.
"Не си движи езика с това Слово [о, Мухаммад], за да избързаш [да го запомниш]!"
Да бъде събрано [в твоите гърди] и четено [от теб] е Наша грижа.
"И когато го четем, следвай неговото четене!"
После неговото разясняване е Наша грижа.
Ала не! Вие обичате преходността [на земния живот]
и изоставяте отвъдния.
"Едни лица в този Ден ще възсияят,"
"към своя Господ ще гледат,"
"а други в този Ден ще бъдат мрачни,"
"ще се убедят, че ги е сполетяла беда, пречупваща гръбнака."
А когато душата стигне гръкляна
"и се рече: “Кой ще те избави?”,"
"и той се убеди, че [това] е раздялата,"
и се преплете крак с крак -
тогава към твоя Господ ще е отправянето.
тогава към твоя Господ ще е отправянето.
"Той нито вярваше, нито отслужваше молитвата,"
а отричаше и се отвръщаше.
После отиваше при своите хора с горделива походка.
"Горко ти, горко!"
"И отново - горко ти, горко!"
"Нима човек смята, че ще бъде оставен без надзор?"
"После бе съсирек, а Той го сътвори и осъразмери."
И създаде от нея двата пола - мъжа и жената.
Нима Той не е способен да съживи мъртвите?
